Люцерна
Люцерната е едно от най-старите фуражни растения, отглеждано от преди 2500 – 3000 години в Средна Азия, Мала Азия и Индия.
Люцерната е многогодишно растение, което се използва обикновено 4-5 години, но при благоприятни условия издържа на едно място 10 и повече години. Тя има силно развита коренова система, която се състои от главен вретеновиден корен, достигащ дълбочина 15 метра, странични разклонения и множество коренови власинки.
Стеблата на люцерната са четириръбести, често заоблени, гладки или покрити с нежни бели прилепнали космици. През първата година от развитието си тя образува главно стъбло и странични издънки, а след това образува множество изправени или полуизправени стъбла, при което надземната маса на растението придобива храстовидна форма. Отделните растения образуват 5-10 и повече стъбла. Листата са разположени последователно по дължината на растението.
Те са съставени от три листчета, които имат продълговато-овална форма с назъбена периферия в горната си част. Цветовете на люцерната с а мораво-сини, събрани в гроздовидни съцветия, разположени в горната част на стъблата и разклоненията. Съцветията се състоят от 10 – 30цветчета, които имат чашка и венче, съставено от байряче, ладийка и две крилца, 10 тичинки и плодник с близалце, разположено над тичинковата тръбичка.
Люцерната цъфти продължително време през юни-юли. Пчелите посещават люцерната главно за нектар. Добивът при добро овлажняване на люцерната може да бъде 7- 10кг. При не-поливни условия добивът на мед е значително по-малък.
Еспарзета
Еспарзетата има сравнително малки изисквания към почвените и климатичните условия. Засята на по-бедни на хранителни вещества почви дава около 400-450кг. сено от декар.
Отглеждана на по-богати почви и при добра агротехника добивът на сено достига и до 1000кг. от декар. Зелената маса и сеното от еспарзета са богати на белтъчини, минерални вещества и витамини.
Отглеждането на еспарзета има и голямо значение за подобряването на почвеното плодородие. Тя оставя в почвата голямо количество коренови остатъци и я обогатява с азот.
Коренът и е вретеновиден и достига до 5-6см дълбочина. Стъблото и е цилиндрично, изправено и може да достигне до един метър височина. Листата са сложни, текоперести.
По отделяне на нектар, еспарзетата се нарежда на едно от първите места. Цветовете са розови , събрани в едри гроздовидни съцветия с широка основа и тъп връх. Първо цъфтят най-долните цветове, а най-късно връхните цветчета.
Така цъфтежът на целия посев се увеличава и може да продължи един месец. От един декар пчелите могат да съберат 3-10кг. мед.
Малина
Малината е многогодишно храстовидно растение от род розоцветни, достигащо на височина 40см. до 2 метра.
През първата година стъблата са тревисти със синкаво-зелен налеп и къси шипчета. През втората година те цъфтят, плододават, а след това умират, като нови издънки израстват от пълзящото коренище. Листата са последователни, нечифтоперести, с 5-7 листчета, отгоре голи, сиво-зелени, отдолу със сребристо напластяване.
Цветовете са бели, събрани в метличести съцветия. Чашката и венчето са бели с многобройни тичинки. Плодът е образуван от многобройни малки костилчести плодчета, долепили се едно до друго. Той има много добри вкусови, хранителни и лечебни качества. Малината се развива и плододава най-добре на богати и влагозадържащи почви.
За предпочитане са песъчливо-глинестите, алувиално-ливадните, богати с хранителни вещества почви. Цъфти през юни – юли в продължение на 30-40 дни. В зависимост от сорта и площта пчелите могат да съберат 2-3 кг. мед за един ден.
Магарешки бодил
Двугодишно растение, високо 30-180 см. Стъблата са прави, разклонени, покрити с остри бодли. Цветовете са с розов цвят, събрани в едри или средно големи кошнички.
Магарешкият бодил цъфти юли до септември, а понякога и до по-късна есен. Отлично медоносно растение. Посещава се от пчелите за нектар и прашец. Магарешкият бодил е широко разпространен – среща по сметища, ниви, пасищата.
Поради широкото си разпространение, магарешкият бодил е главна паша в много райони на страната. По наши данни от 1 дка магарешки бодил могат да се получат от 10 до 30кг мед. Медът е безцветен с приятен вкус и аромат.
Лавандула
Лавандулата е храстче, не по-високо от 40-60 см. Вретеновидните й корени проникват дълбоко в почвата. Линейните листа, приседнали срещуположно на стъблата, дават път по върховете си на ухаещите синьо-виолетови цветове, събрани в класовидни съцветия.
От юни до август викат отдалеч пчелите, а добитият мед ухае фино. Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, Източна Испания, Италия и Северна Африка.
Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10–18 кг мед. Отечество на лавандулата са средиземноморските страни и у нас е застъпена повече в подбалканските полета.
От 1 декар лавандулово насаждение се добиват от 300 до 500 кг съцветия или 2 до 5 л. етерично масло. Лавандулата е студоустойчива култура. Възрастните растения издържат до -33°С.
Разлистването на растенията напролет започва при 8-10°С. Лавандулата оставя финия си аромат в меда.
Лофант (Lophanthus Anisatus Benth)
Лофанта е многогодишно, сухо устойчиво, студоустойчиво, слънцелюбиво, притежаващо уникални медоносни и лечебни свойства растение. Достига до два метра височина и цъфти почти три месеца.
Стъблото му е изправено, силно разклонено и облистено. Листата му са едри, достигащи дължина до 10 см, а на ширина до 4,5 см. Цъфти с бели дребни цветчета, събрани в класовидни съцветия, достигащи дължина до 20 см. Семената му са ситни, заоблено продълговати, тъмно кафяви, запазващи кълняемостта си до 2 години.
Семената се засаждат в малки сандъчета на дълбочина 0,5 см .Поникват 5-6 дена след засаждането. На открито се засаждат едва когато се установи трайно затопляне на времето- края на април. Разсада се засажда на редове, като разстоянието от ред до ред трябва да е 60 – 70 см, а от растение до растение 25-30 см.
По време на вегетацията трябва да не се допуска заплевяване, да се полива при силно засушаване, а след дъжд или поливане, почвата се разрохква. При ранно отгледан при оранжерийни условия разсад и засаден при благоприятни метеорологични условия, растенията започват да цъфтят около средата на месец юни.
Интензивно продължават да цъфтят до края на месец август. Лофантът се размножава основно чрез семена. Лофанта е прекрасен медонос, медопродуктивността, на който надвишава 400 кг от хектар. Пчелите охотно посещават растенията, а полученият от ЛОФАНТ мед има много приятен аромат и ценни лечебни свойства.
Растението ЛОФАНТ действително притежава уникални лечебни свойства, затова се счита за символ на младостта и красотата. Той понижава кръвното налягане, регулира обмяната на веществата, прочиства кръвта, унищожава болестотворните микроби. За съжаление ЛОФАНТ е непознато растение на българските пчелари.
А по своите медоносни качества не отстъпва на фацелията, а освен това е и ценна билка. В тибетската медицина наземната част на лофанта се използва като общо укрепващо и забавящо стареенето средство, а също и при гастрити, функционално разстройство на жлъчката, хепатити, действа благоприятно при лечението на пострадали от радиация.
Слънчоглед
Слънчогледът е важно медоносно растение за България, тъй като той се отглежда на големи площи. Към настоящия момент в България се засяват средно 5 – 6 млн. декара слънчоглед и поради това слънчогледът се явява втората по важност и значение земеделска култура след пшеницата.
Може да се отглежда при разнообразни почвени условия, но не понася плитките почви, както и варовитите, вкислените и засолените почви. Той издържа на летните засушавания, понеже кореновата му система е достатъчно мощна и навлиза дълбоко в почвата и подпочвата.
Понеже развива голяма надземна маса, той изтощава почвата. Засяването му трябва да се извършва рано напролет в редове, като на един декар се побират до 5000 растения. След поникването и по време на растежа на растенията трябва да се извършват съответните мероприятия и обработка на почвата.
Еводия
Еводия – най медоносното дърво.
Родина на еводията (корейска акация) е Китай и Корея. На Балканския полуостров е пренесена през седемдесетте години на XX век. Расте относително бързо, достигайки до 15 метра височина, с широка разклонена корона.
Цъфти от средата на юли до средата на август. Съцветията са подобни на бъзовите и отдават много нектар и прашец. Пчелите ги посещават през целия ден. Едно развито дърво дава 60-90 кг висококачествен мед, който наподобява акациевия, но е с характерен аромат.
Важно е, че еводията добре понася сушата и високите температури и в такива условия добре нектароотделя. По събрани данни понася добре и ниските зимни температури, и дори да се случи върховете на клонките да измръзнат, пак има изобилен цвят.
Албиция
Албицията със своите нежни, двойноперести листа и особено хубави, мъхести розови цветове е много красиво алейно и паркова дърво. Албиция (Albizia julibrissin), известна още като “копринено дърво”. Произлиза от Азия и е широко разпространена в Китай, Корея, Иран. Отглежда се и в почти всички щати на САЩ.
Размножава се чрез семена. Те се посяват през пролетта в парник или цветарница. Младите растения се пикират в саксии, където презимуват и на другата пролет се засаждат на открито. Отличават се с бързия си растеж.
За да се оформят прави стъбла, дървото трябва да се привърже за прав кол. На височина може да достигне до 10-12 м. Кората му е сивозелена. Листата са с дължина между 15 и 45 см и широчина 10-25 см. Цветовете му са много красиви, от бледорозови до наситеночервени и са много медоносни.
У нас може да расте в Южна България и покрай Черноморието. Отделни растения могат да бъдат видяни в по-северни области, но там те страдат от по-ниските температури, тъй като албицията издържа до около -16 градуса. Отделни растения могат да бъдат видяни в по-северни области, но там те страдат от по-ниските температури, тъй като албицията издържа до около -15 градуса.
Бял маргарит
Това е силно разклонен храст с гъста, много облистена корона, висок 1,5-2 метра. Той е с красива корона от тънки, дълги и леко спускащи се надолу клони. Вирее върху сухи и каменливи почви.
Цветчетата му са дребни с камбанковидна червеникаво-бяла на цвят коронка. Има добре развита коренова система. Листата са срещуположни, целокрайни, удължено елиптични със заострен връх. Цъфтежът е много продължителен, като започва от юни и продължава през цялото лято според района.
Снежноплодникът както още е известен се отглежда лесно. Той може да намери място и във вашата градина. Не е взискателен към почвата и влагата, и може да расте дори върху много песъкливи почви. Развива се добре и на сенчести места. От него може да се оформят групи или да се направи жива ограда, защото понася добре подрязването. Добър е за засаждане при укрепване на ерозирали терени.
Само в много сурови зими могат да измръзнат едногодишните леторасти, но през пролетта се появяват нови и храста бързо се възстановява. Болести и неприятели не го нападат и животните не го ядат.
Бяла акация
По време на първата главна паша, пчелните семейства, при добри грижи на пчеларя, достигат своето максимално развитие. Около една седмица преди началото на цъфтежа се поставят магазините и пчелите се оставят спокойно да се ориентират и да се приготвят за началото на масовият медобер.
Основен дървесен вид у нас, който е свързан с тази паша е бялата акация. В зависимост от надморската височина и от конкретните метереологични условия за всяка година началото на цъфтежа на акацията е различно.
Обикновено в зоната до 500 м надморска височина акацията започва да цъфти от 5 до 10 май и цъфтежа продължава около една седмица. През това време силните кошери могат да напълнят магазина с акациев мед. Неблагоприятно се отразява на медосбора наличието на продължителни валежи, силни засушавания или силен и продължителен вятър.
При надморска височина над 500 м и до 1200 м, до където обикновено стига акацията, цъфтежа е по-късно, но и там той завършва до края на май и началото на юни. По данни на Националното управление на горите в страната ни има повече от 800 000 дка гори с медоносна растителност, голяма част от която е бяла акация.
Тези площи са създавани за добив на акациева дървесина и като противоерозионна растителност по долове и ерозирани терени. Те са много добър източник за пчелна паша, от които се събира висококачествен акациев мед. Нашето пчеларство бележи подем.
То се нуждае освен от наличните площи с дървесна медоносна растителност и от нови площи, около които да се разполагат създаваните пчелини.
В случай, че се обединят усилията на лесовъдите, които имат налични планове и извършват ежегодно залесяване на над 100 000 дак горски култури (една част от тях е с медоносна растителност, в това число и с акация) и с усилията на пчеларите и пчеларските организации по места, биха могли да се създадат нови акациеви гори в нашата страна.
В това отношение би могло да се използва богатият опит на Унгария, където това обединение на усилията на лесовъди и пчелари е позволило да се създадат хиляди декари, залесени с унгарска акация. В резултат на успешна селекция са създадени рано цъфтящи, средно цъфтящи и късно цъфтящи сортове от унгарска акация.
Това е позволило от акацията да се събира не една, а три и повече седмици нектар от пчелите.
У нас учени от Института за Гората при БАН са създали добра база от Унгарска и наша акация, с добри медоносни качества. Това позволява при едни бъдещи залесявания с акация у нас да се осигури необходимият посадъчен материал.
Установени са вече добри контакти с Националното управление на горите и от тяхна страна има готовност за сътрудничество и взаимопомощ при работата по създаването на нови площи с медоносна дървесна растителност, в това число и с акация.
Необходимо е обаче и от страна на пчеларите и пчеларските дружества по места да се прояви необходимият интерес и желание за помощ при създаването на новите залесявания.
Съгласно закона за горите държавните лесничейства са длъжни да отпускат на пчеларските дружества безплатен посадъчен материал за извършване на залесявания с дървесна медоносна растителност.
Нужно е по места да се издирят и съгласуват подходящите площи за залесяване и пчеларите да оказват помощ, както при намирането на площите, така и при залесяванията и отглеждането на културите от акация.
Това ще увеличи площите с пчелна паша и добивите на нашите пчелари. Срещу официални писма от пчеларските дружества по места за необходимите им количества посадъчен материал до държавните лесничейства, то последните по закон са длъжни и оказват необходимото съдействие на пчеларите. Източници на информация: Пчеларски вестник.
Фацелия
Phacelia Tanacetifolia Benth Фацелията е вид, който спада към групата на специалните медоносни растения. Отличен медонос, отделящ големи количества нектар и прашец. По данни на В. Петков за района на Видин от 1 дка се получават от 33 до 36 кг мед, а за Софийски район – от 21 до 37 кг. Изследвания в чужбина посочват данни за получени над 50-60 кг мед от дка. Растението се посещава от пчелите през целия ден, като в обедните часове при благоприятни условия се изброяват над 30-40 пчели на кв. м.
Фацелия Phacelia Tanacetifolia Benth Фацелията е вид, който спада към групата на специалните медоносни растения. Отличен медонос, отделящ големи количества нектар и прашец. По данни на В. Петков за района на Видин от 1 дка се получават от 33 до 36 кг мед, а за Софийски район – от 21 до 37 кг.
Изследвания в чужбина посочват данни за получени над 50-60 кг мед от дка. Растението се посещава от пчелите през целия ден, като в обедните часове при благоприятни условия се изброяват над 30-40 пчели на кв. м. Фацелията е едногодишно тревисто растение, което се среща само като културен вид, с изправено, силно разклонено стъбло, високо 50- 80 см. Листата са последователни, пересто разсечени, понякога със синкав оттенък.
Цветовете са правилни, двуполови, с бледосин до бледолилав цвят, събрани в охлювообразни съцветия. В едно съцветие се съдържат 30-70 цвята, в едно растение те могат да достигнат 1000 броя, а в 1 дка – над 50 млн. Вегетационният период на фацелията е 90-100 дни. Съобразно нуждите сеитбата може да се извършва в широки граници от февруари до юни.
В зависимост от условията фацелията започва да цъфти 40 до 55 дни след сеитбата. Цъфтежът започва от долния край на съцветията към върха и цъфти 15- 20 дни, а продължителността на цъфтеж на целия посев е 30-50 дни в зависимост от гъстотата на посева, температурата и влажността на въздуха.
Сухото и горещо време скъсява цъфтежния период, а по-хладното го удължава. Фацелията е особено взискателна към почвените условия, но най-добре се развива и отделя повече нектар на леки, плодородни почви, чисти от плевели.
В зависимост от начина на сеитба тесноредова (20-30 см) или широкоредова (45-50 см) – е необходимо от 0.600 г до 1 кг семе на дка. При широкоредовото засяване (препоръчително при чисти посеви) растенията силно се разклоняват, имат повече цветове и цъфтежът е по-продължителен.
Особено големи успехи при подобряване на пчелната паша може да се получат при сеитба на фацелията с някои бобови и фуражни култури. Опитите, проведени в Института по животновъдство – Костинброд за смесен посев на фуражен грах и фацелия са доста показателни в това отношение.
От посева на фацелията с грах са получени 2440 кг зелена маса и около 5 кг мед за декар, така че тя спокойно може да замести ечемика или овеса в тези смески. Източници на информация: Пчеларски вестник.
Липа
Известни са около 40 вида липа. T. americana L. Отечество – Северна Америка. Липите достигат височина от 20 до 40 метра с широко закръглена корона. Листата са широко овални, 10-20 см. Цветовете приличат на малки чадърчета с жълтеникав цвят, имат силен аромат и цъфтят през юли. Има буен растеж. издържа повече на топлина и суша.
У нас растат 4 вида.
T. euchlora K. Koch. Кримска липа. Отечество – Южна Европа. Достига до 20 м височина и образува закръглена корона. Листата са големи до 10 см. Цъфти през юни. Използва се като отлично алейно дърво.
T. cordata Mill. Дребнолистна липа . Отечество Европа. Достига до 25 м височина, като развива право и дебело стебло, завършващо с много разклонена гъста и топчеста корона. Листата са дребни, 3-6 см. Цъфти през юни. Издържа на студ и засенчване.
T. platyphyllos Scop. Едролистна липа. Отечество – Европа. Представлява дърво до 40 м високо, с широко пирамидална корона. Листата са закръглено сърцевидни 12 см дълги. Цъфти през юни.
T. tomentosa Mnch. Сребролистна липа. Отечество – Южна и Източна Европа. Отличава се от другите липи по пирамидалната си и по-гъста корона. Достига до 30 м височина. Листата са до 10 см дълги. Цъфти най-късно от всички липи. Тази е най-хубавата и често срещана у нас липа. Понася повече от всички други по-голямата слънчева топлина.
Бяла комунига
Бялата комунига дава голямо количество нектар и в сухи години и цъфти в продължение на 2 месеца, защото цветчетата и се разтварят по различно време. Добивът на мед от един декар е от 30 до 80 килограма. Медът от бяла комунига притежава отличен вкус и има ярко изразени лечебни качества. Пчелите посещават интензивно цветовете от ранна сутрин до късна вечер.
Бялата комунига вирее на запустели, варовити, каменисти, непродуктивни, бедни и осолени почви. Тя може да се използва за зелено торене, за укрепване на склонове и т.н.
Като бобово растение тя натрупва в почвата голямо количество азот около 15 кг/дка. Кореновата и система е силна и достига на дълбочина около 2 м.
Стъблата и са прави и силно разклонени. Височината им варира от 0,5 до 2 м. Бялата комунига може да се засява през пролетта, лятото или есента, но най-добре е рано напролет, в края на март и през април.
Дълбочината на засяването е около 2-3 см. Цъфтежът и продължава до късна есен. Ако се разсади през април, бялата комунига ще цъфне в края на юни. Когато растението достигне до височина 50 см, бялата комунига спира своя растеж на надземната част. От този момент нататък започва интензивен растеж на кореновата и система, която достига до дълбочина от 2 метра.
След време надземните органи на растението продължават да нарастват, като достигат до височина от 1,5-2 метра. Бялата комунига, освен като медоносно растение се използва и като ценен фураж за домашните животни – изсушена и в прясно окосена.
Може да се използва за – паша, сено, силаж, сенно брашно. Бялата комунига е много ценна и търсена билка. От 1 дка посев може да се получат 1500-3700 кг зелена маса и 50-100 кг семена, в зависимост от почвата и прилаганата агротехника.