Пчелната майка никога не жили човек, дори когато той й причини болка. При среща обаче със своя съперничка (друга майка) с голяма ярост пуска в ход жилото си.
За отглеждане на 1000 ларви се изразходват 100g мед, 50g прашец и 30 g вода. Пчелите умират в кошера само през зимата, а през лятото старите пчели, чувствайки своята близка смърт, напускат кошера и умират извън него.
При едновременен цъфтеж на няколко прашецоотделящи растения пчелите предпочитат да събират прашец от ограничен брой. Пчелата може да пренесе за един полет до 50 – 60 mg нектар, а пчелното семейство при интензивна работа за едни ден може да събере 10 – 12 kg.
За напълване на медовото стомахче, побиращо- около 40 mg нектар, пчелата трябва да посети повече от 200 цвята от слънчоглед или еспарзета, 15 – 20 цвята от зеленчукови расте¬ния, 130 – 15O цвята резене или анасон. По грапава повърхност пчелата е способна да влачи или да вдигне товар, надхвърлящ 2 пъти масата й При едновременен цъфтеж на няколко прашецоотделящи растения пчелите предпочитат да събират прашец от ограничен брой. Ако утрото е облачно, но пчелите летят активно, времето ще се подобри.
Когато пчелите сутрин не напускат кошера, а стоят в него и жужат, към обяд ще завали дъжд. Излитат ли пчелите от кошера много рано, ще има ясен, хубав ден. Повишената агресивност на пчелите по време на главната паша предсказва настъпване на хладна нощ и като следствие от това постепенно прекратяване на пашата. За приготвяне на лъжичка мед (30 g) 200 пчели трябва да събират нектар цял ден при добра паша.
Още толкова пчели обработват нектара, донесен в кошера. За запечатване на меда в 75 килийки се изразходва 1 g восък. Голямо струпване на връщащите се от паша пчели около входа означава, че ще започне краткотраен дъжд. Необичаен късен летеж на пчелите вечер през период н поддържаща паша показва, че следващият ден ще бъде неподходящ за летеж на пчелите.
Пчелите могат да „прогнозират” и каква ще бъде зимата: повишеното събиране на прополис и натрупването му около входа предсказва студена зима. Ако пчелите при приближаване на буреносни облаци не се прибират, а продължават своята работа, дъжд няма да има.
Кога и как се правят прегледи на пчелните семейства
При пълните прегледи се прави подробна преценка за състоянието на семейството. При кошерите система Дадан-Блат и лежак се извършват най-много 4 пълни прегледа:
- главен пролетен преглед
- преглед преди главната паша
- преглед след главната паша
- есенен преглед преди зазимяването.
При многокорпусните кошери прегледите са по-малко и са опростени, понеже се манипулира с цели корпуси. При тях количеството на меда може да се установи, като се повдигне корпусът, а количеството на пчелите – като в горните и долните корпуси без да се изваждат поотделно рамките. Обема на кошера се разширява и се стеснява също с предварително комплектувани цели корпуси с изградени пити или смесено с восъчни основи.
Частичните прегледи се извършват между пълните. С тях се цели да се уяснят отделни въпроси и да се окаже определена помощ на пчелните семейства. Прегледите трябва да се извършват при тихо и топло време, за да не се простуди пилото. Пълните прегледи се извършват при температура не по ниска от 15°C но още по добре при 18°C, а частичните може да се извършват на бързо при температура не по ниска от 12°C.Пролетните прегледи трябва да се извършват по обяд, когато е най-топло. По късно през пролетта, щом времето се затопли, прегледите се извършват предимно сутрин или привечер. Не бива да се правят прегледи при ветровито, облачно, защото пчелите силно се дразнят и много жилят, а и пилото лесно загива при засъхване или попаднали дъждовни капки вода по тях.
Излишни прегледи без нужда, а само от любопитство не бива да се правят, особено по време на медосбора , защото се пречи на нормалната работа на пчелните семейства, което се отразява неблагоприятно върху тяхното развитие и продуктивност. Как се извършва прегледа? Пчелите не понасят нечистоплътността, миризмата на пот, на чесън и други неприятни и остри миризми. Прегледа трябва да се извършва спокойно и внимателно, но същевременно бързо и сръчно. Сътресенията, резките движения и нервността на пчеларя дразнят пчелите.
Продължителните прегледи безпокоят пчелите и майката, в следствие на което те значително отслабват темпа на работа за известно време след прегледа. При извършване на прегледа се пускат 2-3 кълба дим през входа на кошера и се изчаква малко, за да се насмучат с мед, при откриването на надрамковата покривка се пускат още 1-2 кълба дим за да се отдръпнат пчелите надолу и да не пречат на хващането на рамките.
Ако целия плодник е изпълнен с рамки, крайната се изважда и се поставя временно в преносимото сандъче, като след прегледа се връща обратно в гнездото.Внимава се да не би на извадената рамка да е майката. Ако е там, прехвърля се на друга пита в гнездото.Рамките се изваждат с две ръце и внимателно се изтеглят нагоре, без да се допират до съседните пити и стените на кошера.
Летенето на пчелите
Наред с извършването на различни видове работа в кошера младите пчели се учат и да летят. Подготовката за летеж започва с кратки упражнения върху питите. В тихите, топли и слънчеви дни главно около обедните часове младите пчели масово излизат от кошера и излитат във въздуха. При тези първи полети пчелите се отделят само на няколко метра от предната стена на кошера, като летят с глави, обърнати към входа. Младите пчели летят така няколко минути и след това се прибират обратно в кошера, за да продължат прекъснатата от тях работа.
През следващите дни тези пчели наново излитат за летеж, като увеличават радиуса на полета и престоя във въздуха. Те започват вече да кръжат около кошера, оглеждайки го от всички страни. По такъв начин те се запознават с местоположението на своето жилище и с ориентировъчните предмети около пчелина. Следващият полет продължава до половин час, като кръговете около пчелина постепенно се разширяват. Станали вече летящи, пчелите кацат на цветовете на растенията, но още не събират нектар. След опознаването с цветовете, аромата и оцветяването им у пчелите постепенно се изработва условен рефлекс към цветовете на даден вид растение, свързан с наличието в тях на нектар или прашец.
След това вече пчелите започват да събират и да пренасят нектар и прашец. В отделни случаи обаче тази подготовка за летеж преминава в по-съкратени срокове и още след първите 2-3 излитания пчелите бързо стават летящи. Това става тогава, когато\” рязко се увеличи постъпването на нектар в кошерите. Под действието на инстинкта за събиране на храна младите пчели много по-бързо се включват в работа извън кошера. Така излюпилите се преди 2-3 седмици пчели, преминали през различните видове работа в кошера, стават летящи. При изследване на хемолимфата на такива пчели се оказва, че захарта в нея се е увеличила близо 3 пъти. Това е напълно естествено, тъй като летящата пчела изразходва много повече енергия в сравнение с не летящата. Това причинява ускоряване на обменните процеси и същевременно бързо износване и остаряване на летящите пчели.
Направените при голяма скорост киноснимки ни откриват извънредно интересни неща във връзка с летежа на пчелите. Филмът, прожектиран при нормална скорост от 24 образа в секунда, показва, че при летеж пчелите като че ли плуват, вместо да летят. Движенията на тялото са забележително гъвкави. Тялото се полюлява, крайниците се опъват, като че ли се подготвят за кацане, а пчелата изглежда закачена на крилата си. За нея са възможни почти неподвижен стоеж във въздуха, вертикален полет и остри завои. Нейното летене няма нищо общо с принципа на летежа при птиците. Този удивителен начин на летеж се дължи на начина на прикрепването на крилата към гръдната част на тялото и извънредно големия брой на маханията, достигащи 240 за секунда, а също така и на много добре развитата мускулатура за движение на крилата.
Мускулите, привеждащи в движение крилата, са в гръдната част на тялото. Те са няколко вида. Големите мускули командват движението на крилата и играят главна роля при летежа. Освен това има и редица други по-малки мускули, които командват извиването на крилата и дават възможност за промяна на посоката на летеж. При увеличаване броя на маханията на крилата летежът може да се превърне във възходящ и обратно, при намаляване броя на маханията – в низходящ.
Скоростта на летежа може да достигне 25 m/s, или 60-70 km/h. В зависимост от състоянието на времето и от това, дали пчелата е натоварена с нектар или прашец, скоростта на летежа може значително да се намали и да достигне 30-35 km/h. Въздушните течения и вятърът затрудняват летежа на пчелите и рязко намаляват скоростта му. По-силният вятър въобще не позволява на пчелите да летят, тъй като те са дребни и силата им не стига да преодоляват съпротивата на вятъра.
Енергията, необходима за летеж на пчелите, се получава от изгарянето на захарите, намиращи се в консумирания от тях мед. Преди полета всяка пчела взема със себе си определено количество мед. Този резерв от храна може да стигне за прелитане на разстояние 12-14 km. Ако дадена пчела, прелетяла такова разстояние, не попадне на източници на нектар, тя не може отново да се запаси с необходимата й за летеж храна и не може да се върне в кошера. Дори и да събере нектар и да напълни медовото си стомахче, докато се върне в кошера, тя отново ще изразходи събраната от пея храна.
В такъв случай летежът е безполезен. С това се обяснява защо пчелите търсят източниците си на храна близо около кошерите и колкото този източник е по-отдалечен, толкова по-малък брой пчели го посещават. Тази особеност трябва да се има предвид при избора на място за пчелин. Пчелните семейства трябва да бъдат разположени близо до основните медоносни растения, за да се намалят до минимум празните рейсове на летящите пчели. Установено е, че една пчела извършва стотици полети през своя живот. Всеки ден до края на живота си тя прави по 8-10 и повече , излитания.
Ако се съберат разстоянията, прелетени от пчелите на едно силно семейство по време на медобера, ще се получи разстояние колкото от Земята до Луната, а разстоянието, прелетяно от пчелите на един голям пчелин за едно лято, е няколко пъти по-голямо от разстоянието до Слънцето и обратно. Усилената работа и летеж на пчелите от сутрин до вечер понякога 12-14 h непрекъснато бързо ги изтощават и телата им потъмняват в резултат на опадване на голяма част от власинките. С изморените и оръфани крила старата пчела, прелетяла стотици километри, едва-едва долита до входа на кошера и предава за последен път събрания от нея нектар. Събрала последни сили, тя бавно изпълзява от кошера, опитва се да отлети отново, но пада, свлича се на земята и, умира извън жилището си.
Водата за пчелите
Консумацията на вода от пчелното семейство се повишава през пролетта. Те си набавят вода от различни източници: реки, язовири, кладенци, от росата по растенията, но е най-добре да има поилки на пчелина. Те трябва да са надеждни и прости за изпълнение, да се ползват без усилие от пчелите. Без тази вода е немислимо съществуването и развитието на пчелните семейства.
От друга страна по време на медосбора пчелите трябва да изпаряват водата от внесения нектар – било чрез вентилация на кошера, било чрез предаването на нектарните капчици една на друга. Този процес също изисква неимоверно физическо усилие и макар и противоположен на поенето се извършва в паралел с него. Интензивността на медосбора също може да е пречка за ефективното и бързо сгъстяване на меда в кошера, както и близко разположените пити и нестандартните медови корпуси. Има различни прийоми за подобряване на вентилацията и отнемане на водата и знаещият пчелар ги ползва.
Стареене на пчелните пити и смяната им
Животът на пчелните семейства е тясно свързан е питите в кошерите. Върху питите пчелите устройват своя живот – в тях те отглеждат пило, складират мед и прашец за зимния сезон и върху тях образуват зимното кълбо. Ето защо от качеството на питите, върху които живеят пчелите, до голяма степен зависи общото състояние на пчелното семейство. Поради непрекъснатото отглеждане на пило с течение на времето питите в гнездото се изменят, стареят и стават негодни. Ако в тях не се отглежда пило, каквито са магазинните пити, те се използват повече години.
Питите стареят не поради промени на восъка, от който са изградени, а поради отглеждането в килийките им на много поколения пило. От всяко излюпено поколение в тях остават ризичките на личинките и какавидите, които плътно прилепват към стените, а на дъното се натрупват остатъци от храносмилателния им апарат. В резултат на това се изменя цветът и се намалява обемът на килийките, а се увеличава масата на питата.
След излюпването на две поколения пило цветът на питата става бледожълт, след пет поколения – кафяв, а след десет – тъмнокафяв. Новоизградена дадан-блатова пита тежи 0,140-0,150 кг, след излюпването на шест поколения пило – двойно повече, а след 15 поколения – почти три пъти повече. При двегодишно използване на питите (след излюпването на 12-15 поколения пило) обемът на килийките се намалява с около 10%. Вследствие на това майката неохотно снася яйца в такива килийки, а излюпените от тях пчели са по-дребни, с по-слаба мускулатура, по-малка медова гушка и по-късо хоботче. Като се има предвид каква роля играят питите в живота на пчелното семейство, всяка година трябва да се сменят по 4-5 дадан-блатови гнездови пити и по 6-8 пити от многокорпусни кошери.
Ефективното обновяване на пчелните гнезда се отразява благоприятно върху жизнеността на пчелните семейства, върху тяхната продуктивност и здравословно състояние. Поради това опитните пчелари обновяват гнездата по-често: ежегодно те бракуват половината от питите, т. е. по шест на семейство. За да се увеличи общото количество на питите в пчелините, пчеларите най-рационално трябва да използват восъкоотделителната способност на пчелите през активния пчеларски сезон за строеж на нови пити.
Разширяване на пчелното семейство
С приближаването на пролетта, яйцеснасянето на майката се увеличава с всеки изминал ден, а пилото в гнездото става все повече. Ако пчеларят не разшири на време семейството за да може да работи има голяма вероятност то да се рои.
Ако на предпоследната пита има пило, гнездото трябва да бъде разширено. Когато има пило и на вътрешната страна на крайната пита, това значи, че разширяването е закъсняло. Първоначално гнездата се разширяват, като празната пита се слага до крайната пита с пило. Гнездото трябва да се разширява с правилно изградени с работнически килийки пити със светлокафяв до тъмен цвят. защото те задържат много по-добре топлината от новоизградените пити, в които не е отглеждано пило.
По-късно, когато нектароотделянето стане по-постоянно и в кошера се отглежда големо количество пило започва и восъкоотделянето. Ако се отвори отгоре гнездото на пчелното семейство, лесно може да се забележи т. нар. побеляване на питите. При такова положение гнездото може да се разширява с восъчни основи. Рамката восъчна основа се поставя до крайната пита пило. Ако семейството е силно може да се сложат две рамки с восъчни основи от двете страни на пилото. След запълването на плодника с пити и пчели трябва да се постави магазин или корпус.
Стимулиращи храни за пчелите
Как да решим проблема с белтъчното недохранване на пчелите
В живота на пчелното семейство през календарната година, особено по време на активния период от развитието му, съществуват етапи, през които пчелите не могат да си доставят нужните им количества нектар и цветен прашец (ЦВП). Това е времето, през което белтъчините са най-много необходими за отглеждането на пилото и активизиране на яйценосната дейност на пчелните майки (месеците февруари-март и август).
В тези критични моменти ДЗПчП изискват от пчеларите да подпомогнат активно пчелните семейства посредством подхранване. Чрез него те ще им доставят недостигащите им, крайно необходими, белтъчини и въглехидрати. В страните с развито пчеларство, а и у нас, се употребяват различни хранителни продукти (ХРП) като заместители на нектара и ЦВП. Всички те действат стимулиращо на пчелите, тъй като съдържат много протеини, в състава на които има жизнено важни аминокиселини, крайно необходими за правилното развитие на ларвите и нормалното яйцеснасяне на майката.
Освен протеини и въглехидрати, в някои ХРП се съдържат още мазнини и минерални вещества. От извършеният преглед на съществуващите литературни източници и представеният в тях научен и практичен опит от чужди и таши автори стигнахме до следното обобщение: чрез подхранване на пчелните семейства с качествени ХРП в края на зимата, началото на пролетта и след последната главна пчелна паша чавгуст – началото на септември) се постигат следните два благоприятни фактора върху живота на пчелните индивиди: стимулира се секреторната активност на хипофарингиалните жлези на пчелите кърмачки за отделяне на пчелно млечице и яйценосната дейност на пчелните майки. Вследствие на това се увеличават площите с отглежданото пило и бързо нараства броя на пчелите.
През активния период от жизнената дейност на пчелите много важни са първият (месец февруари – март) и четвъртият етап (началото на месец август до средата на септември) за развитието на пчелните семейства. По време на първият етап е необходими да се засили яйцеснасянето на майката, за да може успешно да премине смяната на зимуващите пчели и изпълване на гнездото с много млади жизнени таива. Четвъртият етап също изисква засилването на яйценосната дейност на майките за отглеждане и зимуване на жизнени висококачествени пчели с най-много увеличена продължителност на живота им. За да се преодолее недоимъка на нектар и ЦВП през горепосочените етапи е необходимо да се подават на пчелите ХРП (богати на протеини, въглехидрати, мазнини и минерални вещества), които ще стимулират пчелите кърмачки и яйценосната дейност на майките.
През времето от 01.02 до 01. 10. 2011 г. беше извършено теренно изпитване в условията на пчелина за констатиране на влиянието на ХРП за пчели Feedbee, производство на Bee Processinf Enterprisses LTD, Канада върху развитието и продуктивността на пчелните семейства (сила, количество на отглежданото пило, извлечен пчелен мед и такъв в гнездата през есента и др.). Приложен беше чрез подхранване на пчелите в края на зимата – началото на пролетта и след последната главна паша. За изпитване на ХРП Feedbee бяха създадени 2 групи: контролна група (К) с 15 пчелни семейства и опитна група (О) с 15 пчелни семейства. Подхранването на семействата се извърши на два етапа: от 01.02. 2011 г. – шесткратно през 7 дни и от 01.08.2011 г. – шесткратно през 7 дни.
Пчелните семейства от група К се отглеждаха без допълнително подхранване. Семействата от опитната група получаваха ХРП Feedbee в доза 3 кг на пчелна семейство (6 пъти по 500 грама). Feedbee е ХРП, който се използва като заместител на ЦВП и за стимулиране развитието и продуктивността на пчелните семейства през ранно пролетния, летния и есенния период. Съдържа 36, 4 % натурален протеин, 41, 8 % въглехидрати, 10 % натурална захар, 3, 9 % мазнини и 3,1 % минерални вещества. Повечето от тези вещества са извлечени от различни растителни части на следните растения: бадем (от 10 до 20 %), синя боровинка (от 10 до 20 %), картоф (от 10 до 20 %), слънчоглед (от 16 до 20 %) и орех (от 12 до 20 %).
Подготовката на ХРП за подаването му на пчелните семейства се извършва по следния начин: към 40 литра готов захарен сироп (1:1) се добавя 20 литра топла вода. Към готовия разтвор се изсипва 20 кг ХРП Feedbee. Разбърква се добре и се оставя да престои 8 часа в съд за хранителни цели. Доза за 1 семейство от приготвения хранителен разтвор – 500 грама за една седмица. Измерването на пчелните семейства беше направено както следва: През първия етап – по време на главния пролетен преглед (30.03.2011 г.). През този етап се извършиха 4 измервания през 12 дни за отчитане на общото количество на снесените яйца от пчелната майка за периода на подхранването. Отчетени бяха промените, настъпили в следните показатели: сила на пчелните семейства (брой междурамия, плътно заети с пчели) и изчисляване в кг; количество на запечатаното работническо пило – брой килийки; количество на меда и ЦВП в пчелните гнезда (първият – в кг, а вторият – в кв. см).
През втория етап – по време на осведомителния преглед след последната главна паша (31.07.2011 г.). Проведените следващи измервания и отчитане на промените в семействата бяха като през първия етап. Измерването на изброените показатели се извърши с мерителна рамка, с големина на квадратите 5х5 см. Главният есенен преглед на семействата беше проведен в края на месец август. При заключителният главен преглед на семействата, когато се осъществява зазимяването им ( средата на месец октомври) бяха измерени показатели, отчитащи тяхното развитие. Резултати: Ефектът от приложението на ХРП Feedbee се отчете в края на двата етапа по следните признаци: КОЛИЧЕСТВО НА ПЧЕЛИТЕ (СИЛА НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА) То е чувствително по-голямо през месец април и началото на септември при опитната група.
Подхранването на семействата от опитната група с ХРП Feedbee стимулира развитието на пчелните семейства до степен, че се наложи да бъдат поставени магазини десетина дни преди настъпването на първата главна паша (рапица, акация). Докато това не се наблюдаваше при контролните семейства. КОЛИЧЕСТВО НА ЗАПЕЧАТАНОТО РАБОТНИЧЕСКО ПИЛО Много добре е изразена разликата между контролната и опитната група по този признак. Най-много е отчетена при опитната група, като при нея площите с пило през пролетта и началото на есента надвишават тези при контролната с приблизително 20-25 %. Степента на намаляване на пилото в края на пчеларския сезон е по-ниска при опитната група отколкото при контролната. Явна причина за това е стимулиращото действие на ХРП Feedbee, което се запазва в края на активния период на развитието на семействата. КОЛИЧЕСТВО НА ПОЛУЧЕНИЯ МЕД ОТ ВКЛЮЧЕНИТЕ В ОПИТА СЕМЕЙСТВА Общото количество на получения мед през активния сезон представлява количеството на извлечения мед и количеството на меда, оставен в питите в пчелните гнезда за зимуване или като резерв в склада.
Резултатите от опита показват, че общото количество мед в опитната група е средно по-голямо с около 22 % в сравнение с контролната.
ИЗВОДИ:
От настъпилите промени в пролетното и есенното развити на пчелните семейства, включени в теренното изпитване в условията на пчелина за констатиране на влиянието на ХРП Feedbee и получения мед през активния сезон се установи, че резултатите са по-добри в семействата от опитната група, подхранвани с посочения ХРП поради:
- По-бързо пролетно развитие, видно от голямото количество отглеждано пило в пчелните гнезда и по-голямото количество на пчелите в семействата;
- Повече пчели (по-голяма сила на семействата) и пило в пчелните гнезда (през периода на подготовка за зимуване), след последната главна пчелна паша (август до средата на септември);
- По-голямо количество пчели и пило през есенния период (края на месец октомври), което е предпоставка за насищане на семействата с повече млади, жизнени и неизтощени пчели по време на зимния период;
- Па-голямо количество на получения мед, извлечен и останал в гнездата за презимуване, което е в следствие на по-голямата сила на опитните семейства и по-голямото количество на отглежданото пило.
Резултатите, получени от проведеното изпитване не дават основание да считаме, че чрез подбудителното подхранване на пчелните семейства през ранна пролет и след последната пчелна паша (август) с ХРП Feedbee се получава много добър ефект. Той се изразява в бързото развитие на пчелните семейства, подготовката им за първата главна паша, получаване на повече мед и успешно презимуване през тежкия зимен период. Вложените материални разходи за прилагане на ХРП Feedbee се покриват неколкократно от добитите повече пчелни продукти. Всичко това ни дава основание да препоръчаме за пчеларската практика ХРП Feedbee за подбудително подхранване рано напролет и след последната главна паша./в. Пчела и кошер.
Пролетно подхранване на пчелните семейства
Със затопляне на времето през пролетта майките започва да снасят усилено което води до голяма консумация на мед.
Ако хранителните запаси в семейството са по-малко от 5-6кг. пчеларят трябва да започне запасително подхранване. Ако има пити с мед от предходна година, се разпечатва и се поставя до последната пита с пило, а празните се отнемат или се поставят зад преградната дъска. Ако нямаме пити с мед подхранваме със захарен сироп за запасяване с по-гъст сироп (2:1), а след това подбудително с по-рядък (1:1), който по-късно може да бъде още по-рядък (1:2). За подбудително подхранване сиропът се дава на малки порции – по 200-300г през ден. При по-големите пчелини е трудоемко да се подхранва през ден и за това може да се подхранва наведнъж с по 700-800г сироп през 4-5 дни, което дава почти същия ефект. Към захарният сироп може да се прибавя и белтъчно-витаминна храна.
Как да постъпим с търтовъчни семейства през пролетта
В пчелните семейства, които останат продължително време без майка или без открито пило или маточник, част от пчелите стават физиологични търтовки и започват да снасят неоплодени яйца. Макар, че една пчела търтовка снася през живота си до 20 – 30 яйца, снесените яйца в търтовъчното семейство са много, понеже търтовки може да са повече от половината пчели.
Как да постъпим с търтовъчни семейства през пролетта В пчелните семейства, които останат продължително време без майка или без открито пило или маточник, част от пчелите стават физиологични търтовки и започват да снасят неоплодени яйца. Макар, че една пчела търтовка снася през живота си до 20 – 30 яйца, снесените яйца в търтовъчното семейство са много, понеже търтовки може да са повече от половината пчели. Пчелите търтовки снасят яйца безразборно в работнически, търтеиви и други видове килийки, като понякога снасят и в килийките с прашец.
Макар, че пчелата търтовка снася по едно яйце в килийка, но понеже в същата килийка снасят и други пчели търтовки, в килийките се виждат по 3 – 4 и повече яйца. Те са натрупани накуп на дъното на килийките или са залепени по стените (късото коремче на пчелата не винаги може да стигне дъното). Тези са най – сигуните признаци, че се отнася за пчели търтовки. След излюпването на първото яйце, пчелите изяждат останалите яйца и хранят ларвата, след което запечатват килийките със силно изпъкнали капачета – т.нар. „гърбато” пило. От него се излюпват дребни слаботелесни търтеи. Под действието на инстинкта за за продължение съществуването на вида, търтовъчните семейства се стремят да си отгледат майки, като понякога залагат маточници на търтееви ларви. Тези ларви обаче загиват след запечатването им и пчелите унищожават маточниците.
При откриване на гнездото на търтовъчното семейство пчелите му обикновено възбудено трепкат с крила и са много склонни към жилене. По външен вид пчелите търтовки по нищо не се различават от останалите пчели. Според Л. И. Перпелова, те са от различна възраст и освен в снасянето на яйца се включват и в друга дейност – по отглеждане на пилото, пренасянето на нектар и прашец и пр. те обаче пренасят в медовата си гушка значително по – малко нектар и градят пити много по – слабо, отколкото пчелите в редовните семейства. Търтовъчните семейства са ненормално явление в пчеларската практика. Ако не се вземат своевременни мерки, пчелите им намаляват, понеже старите умират, млади не се отглеждат, а броят на търтеите се увеличава, докато семейството бъде разграбено и унищожено.
В края на зимата или рано напролет търтовъчни стават осиротелите през зимата семейства, които са били зазимени със стари и изтощени майки. След като пчелното семейството е станало търтовъчно, то много трудно приема пчелната майка, защото пчелите му са враждебно настроени и убиват майката, изюлязла от клетката. По това време, когато още няма паша и търтовъчните семейства са сравнително слаби, с тях може да се постъпи по следните начини: Ако търтовъчното семейство е много слабо и е болно от нозематоза, паратиф или друга заразна болест, то трябва да се унищожи. Вечерта се напушва със серен дим, след което пчелите се събират внимателно и се изгарят или се закопават в земята. Питите също се изгарят или претопяват, а кошерът основно се почиства и дезинфекцира. Когато търтовъчното семейство е слабо, но здраво и в него няма млади пчели, то може да се разформирова. През някой по – топъл ден, пчелите му се изтръскват настрани от пчелина. Празният кошер и питите се прибират, за да налетят пчелите в други семейства.
Преди изтръскването семейството се напушва добре, като се разпечатва и част от меда, за да се насмучат пчелите с мед и да бъдат приети по – благосклонно. По – късно през сезона се създават съответният брой нови семейства, които заместват унищожените, разформированите и присъединените. Някои пчелари постъпват с търтовъчните семейства по следния начин. Изтръскват пчелите по – далеч от пчелина, а кошерът и годните пити връщат на старото място. Разчита се, че на мястото на изтръскването ще останат търтовките, а в кошера ще се върнат само нормалните пчели, които благосклонно ще приемат придадената им с клетка майка. Това, обаче е рисковано, защото пчелите търтовки са летящи и също се връщат в кошера. На мястото на изтръскването ще останат младите нелетящи пчели, ако има такива, някои от които може и да не са търтовки. Слабите търтовъчни семейства, в които има и млади пчели, трябва да се присъединяват към средни по сила, нормални семейства, които имат майки.
Предварително цялото дъно на нормалното семейство се натърква с лук и гнездото му се измества към едната страна, като се ограничава с преградната дъска. Зад дъската се поставя надупчен и напръскан със сироп вестник за временна изолация, допиращ до стените, възглавницата и дъното на кошера. Вечерта пчелите от търтовъчното семейство се напушват, за да се насмучат с мед, след което се изтръскват зад преградната дъска и вестника, като се оставят без пити или само на 2 – 3 празни пити. Входът на кошера се оставя отворен 2 – 3 см само към страната на нормалното семейство. Разтревожените и гладуващи пчели от търтовъчното семейство подушват миризмата на меда и пилото в съседното отделение, започват да прогризват вестника и бавно се присъединяват към нормалното семейство. Майката за по – сигурно се затваря за 3 – 4 дни в плоска клетка, след което се освобождава, а след присъединяването гнездото се подрежда и се разширява според нуждата.
Отнетите пити с търтеево пило след престояване 2 – 3 дни в хладно помещение се раздават за почистване в силни семейства, като предварително пилото се подрязва. Ако семейството е болно от вароатоза, тези пити се претопяват. Когато търтовъчното семейство е по – силно, към него се присъединява нуклеус със запасна майка заедно с неговите пити с пило и храна. Търтовъчното семейство се измества към едната страна на кошера и се ограничава от другата страна с преградната дъска и надупчен вестник (както при т.4), като му се отнемат питите с пило и храна. Входът се оставя откъм страната на нуклеуса. При преминаване на пчелите от търтовъчното семейство през вестника, за да излизат навън, те ще бъдат в контакт с пилото и ще се приобщят към нормалното нуклеусно семейство, чиято майка временно се затваря в клетка.
След няколко дни майката се освобождава и гнездото се разширява. Признаци, които наподобяват търтовъчност Признаците на семействата с пчели търтовки не трябва да се отъждествяват с някои подобни признаци, които се наблюдават при други ненормалности в пчелните семейства. Например някои млади и много плодовити майки снасят също по наколко яйца в килийка. Това се наблюдава, когато тези майки са още в нуклеусите или са придадени на слаби семейства, които не успяват да им подготвят достатъчно килийки за яйцеснасяне. За разлика от търтовъчните семейства, при които някои яйца са залепени по стените на килийките и пчелите са силно разтревожени, тук семействата са спокойни и яйцата са снесени правилно на дъното, а запечатаното пило е работническо – с равни капачета.
След засилване на семейството, майката започва да снася нормално – по едно яйце в килийка. Когато майлката е станала търтовка, тя снася предимно или само неоплодени яйца. В такъв случай обаче пчелите са спокойни и яйцата са снесени правилно по едно на дъното на килийките, като запечатаното пило в работническите килийки е с изпъкнали капачета. За да се поправи такова семейство, трябва да се ликвидира майката търтовка, и на семейството да се даде нова, оплодена, годна майка, като питите с търтеево пило се претопяват. Източник: „Календарен справочник по пчеларство” на Л.Радоев.
Восъкоотделянето на пчелите и градеж на пити
Пчелното семейство има способност да отделя восък и да го използва за градеж на пити. По този начин пчелното семейство построява си построява пчелното гнездо. Те имат 4 двойки жлези, разположени са от долната страна на коремчето на пчелата и са видоизменени хиподермални клетки, които при определени условия нарастват и започват да отделят восък.
Развитието на восъкоотделителните жлези започва от третия ден след излюпването на пчелата и достига максимум на 12 – до 18-дневна възраст. В силно нарасналите клетки на жлезите се образуват малки празнини (вакуоли), отделящи течен восък, който преминава през порите на восъчните огледалца и излиза на повърхността на коремчето. Под въздействието на по-ниската външна температура той се втвърдява и образува малки бели пластинки с неправилна петоъгълна форма. Тези восъчни пластинки са много малки – около 1250 тежат 1 g. Чрез много опити и наблюдения е установено, че най-много восък отделят пчелите на възраст между 12 и 18 дни. Минимални количества восък те започват да отделят след 4-5-дневна възраст. По-старите пчели, до 26-дневна възраст, също могат да отделят восък, но това става вече за сметка на запасите от мазнини и белтъци в мастното тяло.
Напълно дегенериралите жлези при стари пчели по същия начин могат да започнат да функционират, при условие че семейството бъде лишено от млади пчели и пити, но те отделят кратко време и малки количества восък. При отгледаните през есента пчели жлезите, отделящи восък, обикновено се развиват слабо или въобще не се развиват поради неблагоприятните външни условия. На следващата пролет (след презимуването) жлезите на тези пчели може да се активизират и да отделят восък. Ако .жлезите на зимуващите пчели са се развили непълно през есента, на следващата пролет не отделят восък. След като пчелите станат летящи и започнат да работят извън кошера, восъчните им жлези бързо закърняват и престават да отделят восък.
Восъкоотделянето е не само физиологичен процес при отделната пчела. То има много по-голямо значение като функция на цялото семейство и зависи главно от състоянието на семейството и от влиянието на някои външни фактори. Восъкоотделяне може да има само при определено състояние на пчелните семейства. То се колебае значително от притока на нектар в кошера, от количеството на отглежданото пило, от състоянието на майката, от наличието на цветен прашец и др. Най-силно е восъкоотделянето при благоприятно съчетаване на всички тези фактори. Редовното постъпване на нектар в кошера усилва восъкоотделянето. При нашите условия това става малко преди и по време на главната паша. Тогава в кошерите се поставят рамки с восъчни основи за изграждане на нови пити. Колкото по-обилно е отделянето на нектар и притокът му в кошера е по-голям, толкова по-бързо пчелите изграждат восъчните основи, тъй като отделят повече восък.
Друг фактор, който ускорява восъкоотделянето, е наличието на незапечатано пило. Работещите в кошера нелетящи пчели приемат и преработват донесения отвън нектар и хранят голям брой личинки. В резултат на това те поемат повече храна, жлезите им се активизират и започват да отделят восък. Щом намалее и спре притокът на нектар, намалява и пилото, тъй като майката снася по-малко яйца. Вследствие на тази закономерност рязко се ограничават работата и храненето на отделящите восък пчели, жлезите им престават да функционират и градежът на пити спира. Ако по-късно се появи втора главна паша, този процес бързо се възстановява с други млади пчели и восъкоотделянето започва отново. Количеството на отделения восък зависи от силата на семейството. При слабите семейства то е по-малко и градежът на питите става по-бавно. Понякога това е индивидуален признак. При еднакви други условия някои семейства отделят повече восък и градят по-добре.
Не е без значение и положението на майката в семейството. Най-добро восъкоотделяне и градеж има, когато тя не е ограничена в движенията и работата си. При изолирането й в клетка вътре в семейството восъкоотделянето намалява с около 30%. Ако семейството осиротее, пчелите почти не отделят восък и не градят пити въпреки наличието на всички благоприятни условия. Чрез точни опити е установено, че летящите пчели работят нормално само когато отделянето на восък е съчетано с отглеждане на пило. В случаите, когато не се отглежда пило и не се отделя восък, работят около 68% от летящите пчели. При отделяне само на восък без отглеждане на пило са ангажирани 30% от тях. Това показва, че работата на летящите пчели се нарушава значително, когато в кошера се отделя восък, без да се отглежда пило. При медоносната пчела инстинктът за роене е свързан с обособяването на пчелното семейство и със специализирането на женските индивиди за пчели работнички и майки. При това положение се е проявила потребността от размножаване не само на отделните индивиди, но и, на семейството като цяло. Роенето се състои в отделяне на част от пчелите и майката и в образуване на ново семейство.
За да се рои пчелното семейство, необходимо е правилно да се съчетават някои вътрешни и външни условия. Чрез опити и наблюдения е доказано, че роенето се извършва при наличие в семейството на 3,5 до 5,5 kg пчели, от 18 до 21 хил. килийки със запечатано пило и от 8 до 13 хил. с незапечатани личинки. При такова съотношение между пчелите на запечатаното и на незапечатаното пило в кошерите бързо се натрупват голям брой млади пчели кърмачки, неангажирани със свойствена за тях работа поради малкото количество незапечатано пило. Инстинктът за роене започва и се усилва с появяването и натрупването на млади бездействащи пчели в семейството. При това положение започва и подготовката за роенето. Най-напред пчелите изграждат по краищата на питите основи за роеви маточници. Майката увеличава количеството на снесените от нея яйца. След този подем в яйценосната дейност на майката настъпва рязко намаляване. По-слабата активност на майката след снасянето на яйца в основите за роеви маточници предизвиква бързо намаляване на площите на откритото пило, а оттам и на работата на пчелите кърмачки. Излюпващите се млади пчели в семейството бързо се увеличават. В кошера се натрупват все повече млади пчели, които не могат да се ангажират с отглеждането на пило поради вече намалената яйценосна дейност на майката.
Тези млади пчели се събират и се натрупват по всички свободни места в кошера и главно за тяхна сметка се образува първият рой. След запечатване на всички маточници излиза първият рой със старата майка. През това време в гнездото на роилото се семейство загубата от излезлите с роя пчели се попълва за сметка на излюпващото се пило. При благоприятни условия семейството може да даде втори рой, който се формира от пчели, получени след излизането на първия. Тъй като не всичкото пило се е излюпило, има възможност роилото се семейство още веднъж да възстанови силата си за сметка на останалото неизлюпено пило след излизането на втория рой. Роенето се прекратява след излюпване на запечатаното пило от снесените яйца по време на активизирането на старата майка. За правилното протичане на подготовката и на роенето голямо значение имат външните условия. Този процес преминава нормално, когато има постоянно хубаво и топло време и относително слаб цъфтеж на медоносната растителност. При такива условия в кошерите постъпва сравнително малко количество нектар, който не е достатъчен да ангажира младите нелетящи пчели за преработката му в мед, а само поддържа в активно състояние семейството.
По-голямата част от пчелите приемачки също бездействат. Инстинктът за роене може да отслабне и да изчезне само при продължителна промяна на външните условия. Ако времето се влоши и притокът на нектар спре, бързо се изчерпват запасите на семейството, пчелите обикновено разрушават маточниците и не се роят. При силно увеличаване на количеството на постъпващия нектар в семейството настъпва голямо възбуждане и пчелите бързо се включват в събиране, приемане и преработване на този нектар. В кошера вече няма бездействащи пчели. При това положение инстинктът за роене бързо стихва и се замества от инстинкта за събиране на храна. Пчелите разрушават маточниците и роене също не последва. Когато настъпят благоприятни условия за роене, семейството отново може да започне подготовка за него. Роенето се извършва в тихи слънчеви дни, обикновено от 10 h сутринта до 16-17 h следобед. Пчелите от роящото се семейство излизат непрекъснато от кошера. Те са силно възбудени и летят около кошера, като издават специфично бръмчене. Въздухът се замрежва от роевите пчели и от далеч се чува тяхното жужене.
След излизането на по-голямата им част излиза и майката на прелетната дъска и оттам се вдига във въздуха. Тя каца на някой близък до пчелина предмет. При нея бързо се събират разлетелите се наоколо роеви пчели и образуват плътно кълбо или грозд. В този момент роят трябва да се хване и да се засели в предварително подготвен за целта кошер. За да не избяга роят, кошерът трябва да бъде чист и в средата на гнездото да се постави пита, на която има яйца и личинки. При горещо време кошерът, в който е заселен роят, е необходимо да се засенчи, за да не се прегрява от слънцето. За роя трябва да се полагат грижи съобразно с неговата сила и със състоянието на времето. При нормални условия трябва да се използва енергията на роевите пчели, като своевременно им се дават рамки с восъчни основи за изграждане на питите. Ако е необходимо, роят се подхранва. В случай че се е запазило роевото състояние, а пчеларят иска да спре повторното роене на семейството, той трябва на другия ден да прегледа и да отстрани всички маточници, с изключение на един, от който ще се излюпи майка за роилото се семейство.
По-нататък се следи за нейното оплождане и за нормалната работа на семейството, като се вземат необходимите мерки. Естественото роене е един от най-леките начини за увеличаване броя на пчелните семейства. За малките любителски пчелини този метод е добър, но за големите, промишлените, не е подходящ. Основен недостатък е, че най-често се роят относително слаби и нископродуктивни семейства, които не трябва да се размножават. Друг недостатък е, че роенето протича стихийно (не се поддава на планиране), затова не може да се разчита на планово увеличаване на броя на пчелните семейства. Често роенето съвпада с времето на главната паша и роилите се семейства не, само че не могат да дадат стокова продукция мед, но и не събират необходимите за тях хранителни запаси и те трябва да се попълнят чрез подхранване или чрез даване на пити с мед, взети от други семейства. Ето защо в пчеларската практика! все повече се налага като основен метод на размножаване на пчелните семейства изкуственото роене. Неговите основни предимства са, че пчеларят размножава в най-удобното за него време семейства, и то само високопродуктивните. Това води до увеличаване на средната им продуктивност и до снижаване себестойността на продукцията.
Подготвяне на рамки с тел
Рамките трябва да се подготвят и да се монтират с тел през зимата, когато пчеларят е свободен от работа на пчелина. Телът за монтиране на рамките трябва да бъде мек и калайдисан или поцинкован, с дебелина от 0,33 до 0,38 мм. В пчеларската практика телът се поставя по различен начин на рамките – хоризонтално, вертикално, зигзагообразно, преплетено и др. По – добро се оказва хоризонталното поставяне на тела, като при плодниковите дадан – блатови рамки се поставят 4 – 5 хоризонтални реда, при магазините – 2 реда, а при рамките на многокорпусните кошери – по 3 реда. Най – горният ред трябва да стои при възможност по – близо под горната летвичка на рамката – на около 1 – 2 см, а останалите редове се разполагат на около 7 – 8 см един от друг по височината на рамката. Телът се прокарва през пробитите дупки. Съответните отвори на двете странични летвички трябва да бъдат на на еднакво разстояние, и то точно по средата на летвичките.
Прокарването на тела започва от долния край на рамката и като стигне до последния горен отвор, краят му се завива около гвоздейче, което се приковава на тясната страна на страничната летвичка. След това телът се опъва в обратен ред и в долния край се завива около гвоздейче на другата летвичка. Много рано телът не бива да се обтяга, защото от стоенето се разхлабва и после трябва отново да се изпъва. При вертикалното или зигзагообразното поставяне на тела, понеже горната летвияка на рамката на рамката е по – дебела и по – трудно се пробива (без бормашина), телът се прокарва през скобички, които се забиват на долната страна на летвичката със скобонабивач. За по – добро укрепване на питите при подвижно пчеларство освен хоризонталните телове се поставя и един вертикален ред. За тази цел по средата на горната летва се пробива с шило отвор отстрани косо надолу, където се прокарва и връзва телът, като се опъва и се опъва и се завива около всеки хоризонтален ред. Свободният му край се вкарва в отвор в средата на долната летвичка и се затяга.
Пластмасови полуизградени основи
Този вид основи са предназначени за многократна употреба. Чрез използването на пластмасови полуизградени основи се увеличава медосборът и се намалява трудът на пчеларя. За всяка рамка трябва да разполагате с по две полуизградени основи. Полагате едната половина на полуизградената пластмасова основа, която ляга като в „гнездо” и трябва да бъде равноотдалечена от всички летвички на рамката. Ако рамката има ограничители, трябва основата да се ориентира правилно и да прилегне плътно по страните й. Фиксирате пластмасовата основа към рамката на 3-4 места за всяка хоризонтална и вертикална страна. От другата страна на рамката полагате по същия начин другата половина на пластмасовата основа. Внимание! Само основите за рамки за многокорпусни кошери ЛР (230 мм) имат копчета за фиксиране. Фиксирането става, след като внимателно се притискат една към друга основите в мястото на копчетата.
След закопчаване не ги вадете. Обърнете внимание за правилното и добро закрепване на пластмасовите основи към дървената рамка, защото ще бъдат използвани много години. Препоръчва се напръскване със сладък сироп, за по-бързо “качване” на пчелите. За да се използва повторно изградената рамка с пластмасова основа, при която вече са стеснени килийките, вследствие на многократна употреба, е необходимо тя да се потопи във вода с температура 80?С градуса. След това може да се използва отново. Пластмасови основи за многократна употреба – за ДБ – магазинни (160 мм) и плодникови (300 мм) и ЛР (230 мм) Този тип изкуствени основи нямат голяма височина на гравираната килийка, но за сметка на това са обработени от двете страни. По този начин комплектацията за една рамка включва един брой основа и тя замества напълно восъчната основа.
Използването на този тип основи за многократна употреба увеличава значително производството на чист пчелен восък. Изграждането на питите става, ако има достатъчно приток на нектар или се извърши обилно подхранване – така е и при обикновените восъчни основи. Прекъсването на притока на нектар може да предизвика прекъсване на изграждането – като на снимката. Видно е, че основата е частично изградена и запълнена с мед, осеменена и има запечатано пило. Както и при горните изкуствени основи на парна баня може да се почисти и повторно да се използва.
Пластмасови основи система “Бипакс”(Beepacks) – за магазинни корпуси (160 мм) на кошери “Дадан-Блат” (за директна продажба и консумация на мед с восък) Използването на пластмасови основи система “Бипакс”(Beepacks) е стъпка към развитието на биологичното пчеларство и производството на висококачествен пчелен мед в България. Прилагането им дава възможност за постигане на добра цена при реализация и особено предлагане на пчелен мед “непипнат от човешка ръка”. По същество “Бипакс” представляват кутийки, чието дъно е идентично с релефа на восъчните основи. Над оформените дъна на килийките, обърнати нагоре, има пространство за изграждането на восъчни питки.
След като килийките са запълнени с мед и запечатани, кутийките се свалят, с ножче или на ръка и се затварят с капаче, на което е оставено място за етикет и в този вид се предлагат директно на пазара. Тези опаковки са изключително евтини и ефектни, монтират се върху стандартна дървена магазинна рамка (160 мм) без зателване, пробиване и залепяне. Закрепването към дървената рамка става с телбод, пирончета, габъри и др., като един цял магазин се зарежда с основи десетократно по-бързо. За една магазинна рамка има по 10 бр. кутийки. В магазинния корпус рамките с пластмасови основи могат да се поставят, както между изградени рамки с пити, така и всичките само от един вид. Препоръчва се напръскване със сладък сироп, за по-бързо “качване” на пчелите. Пластмасови основи “Бипакс” се използват с магазинни дървени рамки за кошери Дадан-Блат, които се употребяват и произвеждат в България. Внимание! Рамките трябва да бъдат без ограничители!
За всяка рамка трябва да имете по две пластмасови основи (всяка от тях има по 5 оформени кутийки, общо 10) и 10 бр. капачета. Полагате едната половина на полуизградената пластмасова основа, която ляга като в „гнездо” и трябва да бъде равноотдалечена от всички летвички на рамката. С такер-телбод, пирончета, габърчета или др. фиксирате пластмасовата основа към рамката на 3 до 5 места. Закрепващите елементи трябва да се поставят извън оформените кутийки (които ще бъдат запълнени с изградени килиики от восък и напълнени с мед). Когато бъдат напълно изградени от пчелите, се свалят с ножче или на ръка и се затварят с капачетата. Пластмасови основи система “Бипакс”(Beepacks) са за еднократна употреба, като основанието за използването им е бързата реализация и по-висока стойност на продаваните пчелни продукти и значителното намаляване на вложения труд.
Предимствата:
- Многократно се намалява труда за пчелното стопанство;
- Не се прегризват от пчелите при спиране притока на нектар;
- Не се провлачват и изкривяват при висока температура;
- Не се прояждат от восъчния молец и мишки;
- Практически в тях не се отлагат антибиотици и вредни химически вещества;
- Изграждане на килийки само с работническо пило. Търтеевото се изгражда в далаците;
- След първия медосбор започвате да продавате и восък;
- Минимална експлоатационна годност 12 години. в. Пчела и кошер.
Набавяне и превозване на пчелни семейства
Пчелните семейства се набавят и се превозват само през активния за пчелите сезон – от пролетта до края на есента. През зимата кошерите с пчели не се превозват, защото от безпокойството пчелното кълбо се разпръсква и пчелите загиват от студ. Най-често пчелните семейства се набавят напролет. Тогава те най-лесно се превозват, понеже времето е още хладно, количеството на пчелите, меда и пилото е сравнително по-малко, а питите са още твърди. Пчелните семейства трябва да произхождат от здрав пчелин, в който няма заразни болести.
При закупуването семействата се преценяват по отношение количеството на пчелите и меда, възрастта и качествата на майката и броя и качеството на питите. Трябва да се закупуват силни семейства с млади и дейни майки с добре изградени пити с работнически килийки с светло- до тъмнокафяв цвят.
През пролетта, в началото на април, те трябва да имат не по-малко от 6-7 пити, покрити с пчели, 3-4 пити с пило. Кошерите се товарят, след като пчелите се приберат вечерта и входовите се затварят плътно. След пристигането кошерите се настаняват на предварително подготвени места. Като се успокоят пчелите, входовите се отварят и на тях се слагат отличителни предмети за преориентиране. Вечерта или на следващия ден се преглеждат и се подреждат.
Разполагане на кошерите в пчелина
Подреждането на кошерите в пчелина може да бъде в редове или на групи. При подреждане в редове кошерите се разполагат шахматно на разстояние 3-4м ред от ред и 2-3м кошер от кошер.
По-добре е подреждането в групи, като кошерите се разполагат по 2-3 заедно на 0,5м един от друг във форма на триъгълник или полукръг и се извиват малко настрани с входовете. Разстоянието между групите е 2-3м, а между редовете 4-5м. При груповото разположение не само че пчелите и майката се ориентират по-добре, но и пчеларят е улеснен в работата си, тъй като редица манипулации, като присъединяване или подсилване на пчелните семейства, преместване на пити, изкуствено роене и пр.
Избор на място за пчелин
При избиране на място за пчелин трябва да се има предвид той да не е по-близо от 3 км от друг голям пчелин. Най-добре е, когато пчелинът е разположен централно или близо до площите с културна и диворастяща медоносна растителност.
Мястото за пчелин трябва да бъде запазено от преобладаващите студени ветрове, сухо и отцедливо, хигиенично, добре огрявано от слънцето, с източно или югоизточно изложение. При изложение на студени ветрове пчелните семейства страдат от студ, изразходват много храна през зимата и бавно се развиват през пролетта.
Неподходящи за пчелин са места, където наблизо има открити помийни ями, торища, сметища, застояли води. От хигиенни съображения трябва да се избягват и местата в близост с фабрични квартали, металургични заводи, железопътни депа, където въздуха е постоянно замърсен. Около мястото на пчелина трябва да бъде тихо. Той не бива да бъде непосредствено до железен, шосеен или друг път, по който има постоянно движение. Сътресението на почвата от движението на транспортните средства се предава на кошерите и безпокои пчелите.
Вижте също: