Магията на Еньовден

С Еньовден (24 юни) приключва пролетния цикъл. Той има различни имена в отделните краища на България Яновден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Билъобер, Драгойка (Североизточна България), Яновден, Еньовден. Празнуването му се споменава в Синодика на цар Борил от 13 век, насочен срещу богомилите. Там е написано, че се извършват тайнства и обреди в нощта на рождението на св. Йоан Кръстител.

Народното празнуване на Еньовден – 24 юни – отразява връзката му с лятното слънцестоене – 22 юни. Обредите, които включва, представляват непосредствено използване на природните сили от човека – за запзване на живота и здравето. Този ден се правят предсказанията за здраве и живот; събират се билки с лечебна и предпазна цел, посреща се изгревът на Слънцето; провират се под Еньовденския венец и др. Основните култови елементи на празника са : огън (Слънце), вода и растителност.

Култът към Слънцето

В народните представи Слънцето се приема за човешко същество. Счита се ,че на Еньовден то е стигнало крайната си точка и започва да се връща към зимата. Чрез обредите, които са се извършвали, предците ни са вярвали, че помагат на Слънцето в момент, когато то е най-слабо.

Още траките- нашите прадеди – са разбирали животворната сила на Слънцето. С ритуали, обреди и песни те се обръщали към него. През вековете традицията била продължена от богомилите. Те посрещали Изгрева с песни и молитви и благодарели за жизнената сила, която то им дарявало.

През вековете тази обредност се е запазила. И до днес рано сутрин на Еньовден хората отиват извън селището по могили и поляни и с песни, както своите праотци, очакват появата му. Когато Слънцето изгрее, те се претъркулват три пъти и се прибират вкъщите си. Вярва се, че водата, която Слънцето отърсва от себе си, пада като роса. Затова всички се мият с нея, вярвайки в нейната лековитост.

  • Слънчевата символика (колело, кръст) е елемент от празника. Тя присъства в : големите венци, които се вият този ден , в затвореното хоро, в слагане на сребърен кръст с предмети за гадаене; в оставянето на несвързана ръкойка и плитка от жито на кръст на нивата и др.
  • Култът към Слънцето намира израз и в паленето на огън в този ден на високи места, който се прескача за здраве. Така народът ни вярва, че засилва светлината на Слънцето. В митовете на много народи се разказва за доставяне на замния огън от небесния.

Водата – елемент в обредните действия

Ритуалите, свързани с нея, идват също от далечното ни минало, когато хората са обожествявали и почитали силата на природата. Те са вярвали, че водата преодолявала различни пространства и време, осъществява връзката между небето и земята, живота и смъртта. С това се обеснява и вярата им в магическата й и лечебна сила, която е най-мощна в дните на лятното слънцестоене. Поверието гласи, че в нощта срещу празника (23.06) границите на човешкия свят се отварят. Това е време, когато се нарушават пространствените и времеви граници между горния и долен свят. Рано сутрин, след като Слънцето се “окъпва” в реки и извори; хората се мият за здраве и изцеление в извори, реки и морета.

Растителност, билки

В нощта срещу Еньовден, звездите “слизат на земята”, дарявайки всички треви с огромна лечебна сила, каквато по друго време те нямат. Легендата разказва, че в “езерото с жива вода” освен Слънцето се къпят всички болести. После те се изритват в тревата, затова на този ден ливадите и тревите сутрин са много росни. С това е свързан обичаят да се берат билки и цветя преди изгрев. Задължително се бере Еньовче и се вият венци и енъовски китки, които се наричат на всеки член от семейството. През нощта се оставят нависоко и по това дали са свежи или увехнали се гадае за живот и здраве. Изсушени, китките се пазят за лечение през цялата година.

Освен китки, през този ден се прави голям венец. Кръглата му основа (наподобяваща Слънцето) е от зелена черничева, ябълкова или крушова пръчка. Лечебните билки се завързват с черен конец. Всичките действия по приготвянето на венеца се съпровождат с пеенето на песни. Най-старата жена , която знае силата на всяка билка, нарежда на млада жена да омеси прясна пита. Разбиват в бяло бакърче мед с вода – медовина.

В друго има вода, в която са пренощували различни билки. Със смесени китки и билки най-възрастната поръсва присъстващите. Когато венецът е готов, минават през него за здраве и благополучие. Най-напред минават болните, след което сядат на земята, а около тях играят хоро, пият от медовината и отчупват от питата. През цялото време на ритуала се пеят песни за Еньовден. След като са минали всички, венецът се окачва в къщата или под стряхата.

Според народните вярвания съществуват 77 и половина болести. Само за 77 болести имало лечебни билки, а за половината, която е с незнайно име, няма лек. Затова на Еньовден знахарката нарежда цветята и билките. Отделя настрана 77 вида, затваря си очите и откъсва някоя трева. Опитва се да я разцепи на две половинки. Ако успее правилно да раздели цвета и стебълцето, се приема, че е открит лек за непознатата болест. От тези билки се прави “еньовска” китка, с която се лекуват през годината.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *