Разпадане на брака
За съжаление, поддържането на стабилни семейни взаимоотношения далеч не е най-лесното нещо, което познаваме като хора.
Разпадането на брака, например, почти винаги представлява нещастно събитие, което не се изразява единствено в разочарование и загуба на мечти, но и е допълнено с редица финансови, правни и практически затруднения, изискващи преорганизация на отговорностите – феномен, който може да отнеме години преди родителите да възвърнат равновесие.
Успоредно с това, статистиките са показателни, че този мъчителен процес не остава децата незасегнати, а ги натоварва със сериозни житейски предизвикателства.
Важно уточнение
Преди да преминем към съответните предизвикателства, важно е да уточним, че в някои ситуации разводът, колкото и стресиращ да е, може да е най-адекватното решение с оглед на децата, особено в случаите на вредни поведенчески модели (домашно насилие и емоционален тормоз) отстрана на единия или другия родител (или на двамата такива). Оставяйки предпазливо настрана подобна особеност, вече можем да преминем и към притеснителните данни.
Какво казват статистиките?
Хората, които идват от разбити домове, са почти два пъти по-склонни към опити за самоубийство, в сравнение с тези, които идват от стабилни домакинства (Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry, 1988).
Децата в ситуации, в които родителите им са били замесени в множество разводи, са по-склонни към ниски оценки в училище и са по-често оценявани от своите връстници като не особено приятна компания (Marriage, Divorce, and Remarriage,1981).
Тийнейджърите в семейства с един родител се нуждаят по-често от психологическа помощ (Journal of Child Psychology and Psychiatry, 1993).
Възрастните, които са преживели развода на родителите си в детството, са по-склонни да имат нестабилно отношение баща – дете; по-лошо образование; уязвимост към наркотиците и алкохол; страхове от привързване; и т.н. (The Unexpected Legacy of Divorce: A 25-Year Landmark Study, 2000).
Децата, чиито родители са разведени, са отворени по-често към физически злополуки, астма, главоболия и езикови затруднения (Journal of Marriage and the Family, 1991).
Порочният кръг на развода
Не на последно място, изглежда, че поведенческите модели, които водят до развод, се възпроизвеждат често и от децата на разведените родители. Според сайта wf-lawyers.com, ако родителите са се оженили за други след развода, децата имат 91% по-голям риск да се разведат и те. Други цитирани данни сочат, че дъщерите на разведени родители имат 60% по-висок риск от бракоразводен изход, а при синовете числото показва – 35% по-висок риск.
Възможни обяснения
Защо резултатът от брака на родителите може да влие върху този на децата? Налице са няколко взаимодопълващи се теории. Първо, поведението на родителите представлява важен житейски модел. Второ, децата на разведени родители не са станали свидетели на важни социални умения, необходими за изграждането на успешни семейни отношения. Трето, израстването в разбито семейство влияе на цялостното отношение на детето към подобен тип връзки.
Разводът не е съдба
Като заключение е от съществено значение да се допълни, че разводът на родителите не е съдба, която необходимо ще се повтори и от децата. Много двойки използват по различни начини предоставения им родителски модел, избирайки съзнателно дали и кога да го следват и кои негови характеристики да експлоатират и кои да изолират.