Аспиргелоза (Каменно пило, сух гнилец)
Аспергилозата е заразно заболяване на пилото и пчелите, което се причинява от няколко вида плесенни гъбички от рода Aspergillus, от които най – голямо значение има Aspergillus flavus.
От тази плесен има множество щамове и тя е широко разпространена в природата – по бубите, дивите насекоми, топлокръвните животни и по хората. Заразяването на ларвите става във всяка възраст чрез приемане на плесенните спори с нектара и пресния прашец. Спорите покълват в червото и мицела (той отделя токсини), обхваща тялото като го изсушава и то се сбръчква и втвърдява като бучка („каменно пило”). Смъртта обикновено настъпва след 2 – 4 дни от заразяването. Поразеното пило е на островчета в близост до прашеца, в който също се развива мицел. Труповете на ларвите и на какавидите отначало имат жълтеникъв отенък, а след това се покриват с бяла, жълтозелена, кафява или черна плесен. В зависимост от нейния вид.
Те не се изваждат лесно от килийките, понеже мицелът е полепнал и по стените им. Капачетата на запечатаните килийки обикновено са хлътнали, а някои са продрани, като плесента (плодните тела) излиза над тях. Спорите са на открито и лесно се разпръскват от вятъра из целия кошер – по пчелите, меда, прашеца, питите или навън. При попадане по слизестите ципи (очи, нос, трахея), те причиняват възпаление, а при вдишване може да предизвикат микотична пневмония.
За това при съмнение за аспергилоза, пчеларят трябва при преглед на такива семейства (в тихо време и без тръскане на питите) да постави на устата и носа маска от навлажнена марля, а на очите предпазни очила.
За по – точна диагноза трябва чрез ветеринарният специалист да се изпрати проба от пилото и пчелите до ветеринарно – бактериологична лаборатория. Заразяването на пчелите става също чрез спори попаднали в червото. Отначало те са възбудени, пълзят пред кошера, трепкат с крака и крила, след което биват вяли или се парализират напълно, като по гърба им се появява плесенен налеп. Някои силно възбудени семейства може дори да напуснат кошера. Много пчели при опит да полетят, падат на земята и загиват. Като плесенно заболяване аспергилозата често протича едновременно с аскосферозата и се благоприятства от същите условия – дъждовно време, влага в гнездото, при пчелини намиращи се на ниски и засенчени места с влажна почва, особено когато кошерите са разположени направо на земята или на ниски подставки.
Още по – податливи са слабите семейства със стари майки, изтощени от късно есенно подхранване със захарен сироп, както и зимуващите на манов или на гроздов мед. Аспергилозата може да се прояви по всяко време, когато има пило, но най – вече през пролетта.
Понеже срещу аспергилозата няма ефикасни лекарствени средства, то най – важни остават комплексното провеждане на зоотехническите и профилактичните мерки, насочени към създаване на силни и активни пчелни семейства и хигиената на пчелина и пр., като се препоръчва при борбата с аскосферозата. Според Гургулува (1991), след прехвърляне в сух и дезинфелциран кошер (както при аскосферозата), на стесненото гнездо се извършва напрашване с пудра захар, съдържаща на 1 кг по 5 таблетки нистатин и 5 таблетки 5-нитрокс, стрити на прах. Дава се три пъти през 5 – 7 дни по 100 – 120 г на семейство в зависимост от силата.
Труповете на пилото и пчелите (както и силно заразените пити) се изгарят. Майката на болното семейство се сменя.
Акарите и техните поражения
Пчелните семейства се нападат от над 100 вида акари. Проблемът с опаразитяването на пчелните семейства с акари и особено с вароатозния (Varroa Destructor) трябва да бъде решаван ежегодно. Това е така, защото чрез акарите се пренасят много от възбудителите на болестите по пчелите и пчелното пило (бактериални, вирусни и др.). По този начин се влошава още повече здравословното състояние на семействата и тяхната производителност.
Акарите и техните поражения Пчелните семейства се нападат от над 100 вида акари. Проблемът с опаразитяването на пчелните семейства с акари и особено с вароатозния (Varroa Destructor) трябва да бъде решаван ежегодно. Това е така, защото чрез акарите се пренасят много от възбудителите на болестите по пчелите и пчелното пило (бактериални, вирусни и др.). По този начин се влошава още повече здравословното състояние на семействата и тяхната производителност.
Акарите не са насекоми, а сродни на тях членестоноги. Възрастните имат по един или два чифта крила и по 3 чифта крачка. Известни са около 10 000 вида акари. Те са свободноживеещи паразити по животните, човека, пчелите, дивите и културните растения. Размерите им са малки, а на някои дори микроскопични. В повечето случаи те са безвредни, но някои видове паразитират по растенията, животните, пчелите, нанасят значителни загуби и пренасят различни болести по човека, животните и пчелите.
В пчелните кошери досега са открити над 100 различни вида акари, от които само около 5 % са паразити за пчелите, откритото и запечатанато пило. Голяма част от останалите видове обитават растенията или зърнените складове и случайно попадат и временно остават в пчелното гнездо. Към тази група спадат още външните акари Акарапус дорзалис, Акарапус ваганс, Акарапус екстернус и сърбежния акар Пиемотес ветрикозус. Акарите, паразитиращи по пчелния прашец са: Тироглифус фарине, Глицефагус доместикус и Карпоглифус посуларум.
Те разрушават събрания пчелен прашец и се хранят с него. При опаразитяване на пчелните семейства с акари, една от главните грижи на пчеларя е трудното им откриване в пчелното гнездо (пило, пити, пчелни индивиди и хранителни запаси). Причината за това са не само малките им размери, но и че те са скрити през по-голямата част от жизнения си цикъл в запечатаното пило, в трахеите или между членчетата на коремчето на търтеите и пчелите. Затова е необходимо винаги да носят лупа и внимателно да оглеждат както пчелните индивиди, така и запечатаното пило. Всичко това изисква познаването на биологичните особености на акарите, предизвикващи болести по пчелите и пчелното пило, което ще спомогне за по-успешната борба с тези тежки и причиняващи големи икономически загуби болести!
Аскосфероза (варовито пило)
Това е плесенно заболяване на запечатаното пило. Боледуват предимно търтеевите ларви. Причинителят на болестта е плесенна гъбичка. Спорите и са доста устойчиви: по питите със засегнато пило остават жизнеспособни над 15 годишно престояване. В здравите семейства се внасят от пчелите крадци или от околната растителност, както и от пчеларя след работа с болни семейства. Боледуват предимно слабите семейства през пролетта и през дъждовни лета, в сенчести или разположени във влажни места пчелини.
Признаците на аскосферозата са подобни на тези на аспергилозата: заразените ларви умират след запечатването им. От плесенните спори покълват влакна (хифи). Които бързо проникват в тялото (откъм червото или през повърхностната обвивка) и го обхващат отвсякъде. Преминават и през восъчните капачета и тогава вече се виждат по тях с просто око като белезникав мъх. Труповете бързо изсъхват и придобиват вид на белезникави бучки (от там “варовито пило”).
Борба и профилактика както срещу аскосферозата, така и срещу другите микози трябва да са комплексни: срещу самите плесени и срещу спомагащите ги условия- подсушаване, хигиенизиране и стесняване на гнездата, отстраняване на обхванатите от плесените пити, дезинфекция на кошерите. За по- сигурно оздравяване се прилагат след това и някои лечебни средства: пулверизиране или напрашване на питите с пило с 5-нитрокс или микоцидин, нистарин, лимонена киселина и др.
Манова токсикоза
Болестта е незаразна причинявана от манов мед. През зимно- пролетния период се проявява с диария, а през лятото и есента- само с повишена смъртност. Освен отровно, през зимата мановият мед действа вредно на пчелите и с несмилаемите от организма им остатъци, които бързо запълват задния дял на червото. И големият брой микроорганизми в него също разстройват храносмилането и понижават защитните сили на организма. Поради всичко това перитрофичната мембрана в средния дял на червото се отлепва от стените му, разкъсва се и вече не може да предпазва от механични и други увреждания клетките, които произвеждат храносмилателни сокове и през които се поемат смлените хранителни вещества.
Те се откъсват от стените на червото и изпадат. Появява се диария, те се разпълзяват из гнездото и правят опити за излизане навън, въпреки студа. При прослушване се установява безпокойство, а след отваряне на гнездото- кафяви диарични петна по питите, рамките, стените на кошера. Медът в питите е повече или по- малко прокиснал и се стича. Подморът по дъното е голям, а при по- продължителни зими броят на напълно загиналите семейства в някои райони у нас може да стигне до 30-40 %.
Коремчето на болните пчели и на по-пресните трупове е силно подуто. От него при стискане изтича кафява, неприятно миришеща течност. Значението на мановата токсикоза не се изчерпва само с преките щети, които нанася на пчелините . Тя е важен фактор, спомагащ за проявяването и по- тежкото протичане на нозематозата, паратифа и други чревни заболявания. Зимно- пролетната смъртност на пчелните семейства при едновременно участие на нозематоза и манова токсикоза може да стигне до 90- 100 %. На заболелите семейства трябва да се създават условия за ранно облитане (евентуално в стая). За предпазване от манова токсикоза от съществено значение е през есента да не се допуска манов мед в зимните запаси. Ако е събиран такъв през есента, той трябва да се замени своевременно с нектарен мед или със захарен сироп.
Диария
Диарията е заболяване на храносмилателния апарат, което се проявява външно с подуване на коремчето на пчели и със зацапване на питите, рамките и стените на кошера с кафяви диарични петна. Причините са различни, но всички се предшестват и последват от по- усилено консумиране на храна през зимата и се съдействат от невъзможност за очистително облитане.
При заразни (нозематоза, паратиф, амебоза и др.) или незаразни болести, манова токсикоза, както и при безпокоене на пчелите през зимата от влага, навлезли в гнездото мишки, чукане по кошера, при осиротяване. Поради това задният дял на червото им се запълва по- бързо с несмлени остатъци. Поради невъзможността пък да излязат за очистително облитане пчелите стават още по- неспокойни, разпълзяват се въпреки по- ниската температура и изпускат изпражненията си в кошера. При прослушване се чува особен незаглъхващ шум. Подморът по дъното бързо се увеличава. През по- продължителни и студени зими загиват цели семейства. При констатиране на диария през зимата се предприемат мерки за облитане на пчелите (евентуално в стая), а при първа възможност за отваряне на гнездата- прехвърляне на семействата в чисти и сухи гнезда. Новите гнезда се стесняват и затоплят, а причините, които са довели до диария се отстраняват съобразно с тяхното естество.
Хафниоза (паратиф)
Хафниозата е заразна бактерийна болест на възрастните пчели, която се проявява в края на зимата и началото на пролетта. Благоприятствува се от лошите условия на зимуване недоброкачествена храна, влажни гнезда и др.
В кошера заразата се разпространява чрез диарията, а между семействата – чрез кражби. При заболяване от хафниоза се наблюдават признаци, подобни на признаците при нозематозата – пчелите са с подути коремчета и са отпаднали, пълзят по дъното или при входа с парализирани крила; има голям подмор, а гнездото е замърсено от диарични петна. За предпазване от заболяване трябва да се спазват всички санитарно-хигиенни изисквания при отглеждането на пчелни семейства и особено по време на тяхното зимуване. Заболелите семейства след почистване и дезинфекциране на кошера, изгаряне на труповете, смяна на зацапаните с диария пити, стесняване и затопляне на гнездата се подхранват със сироп, във всеки литър от който се прибавя по 0,5г стрептомицин или тетрациклин 5 пъти през 3 дни, като се сменят двата антибиотика.
Мехурчест гнилец
Мехурчестият гнилец се причинява от вирус, който попада в ларвите чрез храната, но болестта се проявява след тяхното запечатване. По външен вид картината на болестта прилича на картината при американския гнилец.
Пилото е прошарено, като капачетата на килийките с умрелите ларви са хлътнали или продрани и потъмнели. Свежите трупове имат свтлокафяв цвят и са легнали по долната стена на килийките, но без да залепват. Имат вид на мехурчета, изпълнени с течност. Съдържанието им отначало е воднисто, след това – зърнеста мажеща се маса, която не се точи. При появяването му трябва да се вземат мерки да не се разпространи заразата и да се дезинфекцира инвентарът.
Питите с по – голям брой умрели ларви се унищожават, гнездата се стесняват и се затоплят и семействата се подсилват с люпещо се пило. При възможност за градеж се дават восъчни основи за подмяна в гнездата. Лечебни средства срещу мехурчестия гнилец засега няма. Много слабите и силно заразените семейства се унищожават, като застрахованите се оценяват и собствениците им се обещетяват.
Вароатоза
Вароатозата е паразитна болест по пилото, пчелите, търтеите и майките, причинявана от акара Varroa Jacobsoni. Женския акар е с червено-кафяв цвят и твърда лъскава обвивка, тялото му е плоско.
Мъжкия е по-дребен. Отдолу на предната част на тялото си акарите имат 4 двойки крака и устен пробиващо-смучещ апарат. Акара се размножава като оплодената женска влиза в килийките с ларви 1-2 дена преди да бъдат запечатани. Цикълът на развитие за женските е 8-9 дни, а за мъжките 6-7 дни. При силно опаразитени семейства пилото може да изглежда прошатено. Засегнатите ларви пожълтяват и може да заболеят от европейски гнилец. Картината наподобява американския гнилец, но труповете на какавидите запазват формата си, не се провличат, не миришат и не залепват по килийките. Борбата се води чрез третиране на опаразитените семейства наесен и рано напролет, когато пилото е малко. Използват се препарати Варостоп, Варотом, Херба стрип, Аргус Рас, Супер стрип, Мравчена киселина, оксалова киселина, Матисан, Варолик, Би Витал HIVE CLEAN, Тимовар, Тимол сет и др.
Нозематоза
Нозематоза (заразна диария) е една от разпространените болести на възрасните пчели която се проявява в края на зимата и началото на пролета. Причината е продължителна зима без възможност за очистително облитане, при зазимяване с манов мед, висока влажност на въздуха, при слаби и не добре зазимени семейства.
Смъртноста се движи от 5-10 до 90-100%. При заболяване пчелите са с подути коремчета и тревожно пълзят пред кошера, а цялата вътрешност на кошера и по рамките е зацапано с диарични петна. За предпазване трябва да се подържат силни семейства, които да се зазимят с доброкачествен мед и прашец. Ако има манов мед, да се извади от кошерите и да се дадават запасни пити с мед или да се подхранят със захарен сироп. Силните семейства трябва да се лекуват, а слабите се унищожават чрез задушаване със серен дим и след това се изгарят. Другите семейства се отделят от здравите семейства стесняват се и се затоплят. Мястото на което са били кошерите се прекопава и полива с 5% хлорна или 10% гасена вар. Във ветеринарните аптеки се предлага препарата нозестат, от него на 1 кг кърмова маса се прибавя 5 куб. см, като се подхранва 4-5 пъти, други препарати за лечение и профилактика са: Церанон, Нозецид, Нозевит и др.
Американски гнилец
Американски гнилец е заразна болест на запечатаното пило. Заразяването става преди запечатването на ларвите, а болестта се проявява след запечатването им, като те умират и труповете загниват.
Капачетата потъмняват, хлътват и са продупчени. При опита да се извади от килийката се точи на дълга нишка и има неприятна миризма. Пилото става прошарено понеже на питата има и здраво пило. В стремежа си да почистят килийките пчелите също се инфектират и пренасят заразата на здравото пило. Заболяването се проявява предимно през юни-август но може да се прояви и по рано. Пчелните семейства болни от американски гнилец не се лекуват. Семействата се изгарят заедно с кошера, питите и меда. Местата където са били се опламеняват и се посипва с 5% развор на хлорна вар или 10% разтвор на гасена вар.
Восъчен молец
Размножават се, като оплодените женски снасят по около 1500-2000 яйца в килийките на питата, и цепнатините на кошера. От тях се излюпват гъсеници който се хранят с восък.
При движението си по средостението на питите гъсениците повреждат ларвите на пчелите или ги избутват нагоре и пчелите надграждат килийките, поради което се получава т. нар. тръбесто пило. При температура 30-34°C гъсеницата приключва развитието си за 25-30 дни и се заприда в пашкулче. Там те какавидират, след което изхвръкват възрастните пеперуди. Цикълът на развитие продължава около 66 дни, при по ниска температура може да продължи 2-3 месеца, а под 8 °C развитието на молеца се прекратява. При минусови температури молците загиват. За предпазване от молците трябва да се поддържат силни семейства, а складовете за съхранение на питите да са хладни, сухи и проветриви. Ако в помещението се появи молец се опушва със серен дим 2-3 пъти през 10-15 дни. Също така за предпазване от молеца може да се използват разцъфтели листа от мента и риган и орехови листа.
Мравки
Мравките нападат пчелните семейства и крадат от меда им. При масово нападение за едно денонощие мравките могат да изнесат до 1 кг мед. Кошерите не трябва да се поставят където има много мравки. Кошерите трябва да са здрави с добре затварящи дъна и покриви. Ако се появи мравуняк на близо се полива с гореща вода или със сол. Краката на кошерите се намазват с нафта или грес. На възглавницата се поставят орехови листа, стръкове от домат или се поръсва с готварска сол. Под кошерите се посипва с дървесна пепел.