Известни със своята нищожна нужда от внимание и грижа, кактусите са предпочитани растения за дома от много домакини, които поради една или друга причина не са свикнали да бъдат особено отдадени на отглеждането на живата зеленина вкъщи. Е, не само на тях са им любими, разбира се 😉 Освен, че са доказано изключително лесни за отглеждане, внасят не малко екзотичност в атмосферата удома, а когато разцъфнат, са истинска радост за очите. Разнообразието във формите и големините пък е толкова голямо, че постоянно можете да се чувствате готови да приютите още и още от бодливите зелени приятелчета. Кактусът си е едно вълнуващо домашно растение, което определено може да послужи за интересен акцент в стая или помещение със семпъл дизайн и така да му придаде модерен и отличителен вид. Ако си го отгледа от бебе-кактус, човек може да си поживее с него десетилетия наред и да се радва на трансформациите му година след година.
Произход и свойства
Кактусите се култивират от векове, предимно от истински ентусиасти.
Бодливчовците, които наричаме кактуси, а официалното им име е Cactaceae, се срещат в естествената си среда само в двете Америки, като най-много им харесва в Мексико, където са в изобилие. Перфектната среда за кактусите са сухите пустинни райони, към чиито тежки условия са се приспособили, а в борбата си за оцеляване са успели и да се размножат толкова добре.
Името “кактус” има гръцки корени – идва от “kaktos” и означава “бодливо растение”. Всички видове принадлежат към раздел сукулентни и като такива притежават определени качества: могат да складират влага в месестите си стволове и стъбла. С тези своеобразни резервоари могат да издържат сухите периоди. Корените на кактусите са много здрави и обикновено са разположени плитко под самата повърхност, тъй като така по-лесно могат да поемат възможно най-много вода, когато вали. От стъблата на мястото на листа излизат ареоли, които са се развили в част от самото растение, а от тях излизат добре познатите на всички ни тръни, шипове, меки, наподобяващи на косми израстъци, както и глохиди (меки косъмчета, на върха на които има кукички), които много лесно и коварно се забиват в кожата ви, ако ги доближите без необходимото внимание 🙂 На повърхността на кактуса е разположен пласт восък, който я запечатва допълнително и свежда изпаряването на водата от вътрешността до минимум.
За какво да внимаваме при кактусите?
Преди да си закупите някое кактусче или пък голям представител на вида, проверете внимателно за някои от следните признаци:
- Уверете се, че по растението или по корените няма щитоносни въшки. Ще ги разпознаете по малките, бели, сякаш покрити с вълна топчета върху восъчното покритие. Това е един от най-честите и трудни за преборване вредители по кактусите. Освен всичко останало, са и много заразни и лесно могат да се пренесат върху здравите ви растения вкъщи.
- Проверете и за паякообразен акар (осмоного насекомо, което покрива растението с фина и плътна паяжина), листни въшки и други по-дребни или едри насекоми.
- Огледайте добре качеството на растението – както стъблото, така и кореновата система. Ако кактусът е бил оставен продължително време във влажна почва, това може да причини загниване в саксията. Гниещи процеси може да протичат и поради наличието на различни бактерии и гъбички – при това положение зелената видима част от кактуса ще бъде мека.
Разновидности
Кактусите са толкова разнообразни, че цял ден няма да ни стигне да ги изброим – от мънички, декоративни кактусчета до гигантски екземпляри; от такива със сиви, мекички косъмчета до големи и остри бодили. В магазините най-често могат да се срещнат няколко вида – Ехинокактус, Ферокактус, Гимнокалициум, Опунтия и Мамилария.
Еуфорбията, която също принадлежи на сукулентните, доста прилича на кактус и затова често се добавя в същата група с кактусите. Разликата обаче е лесно забележима – тръните и шиповете при нея израстват директно от стъблото, докато при кактусите, както споменахме по-горе, имаме ареоли.
Грижа
Както на всички ни е известно – кактусите не са никак взискателни откъм грижи. За да цъфтят всяка година, е необходимо да се поливат малко повече през лятото и по-малко през зимата, но това донякъде зависи и от вида и големината на растението. Едно е ясно, обаче – твърде много вода никога не е добре. Почвата трябва напълно да се изсуши преди отново да бъде напоена.
Колкото до светлината – през лятото кактусите изискват обилна топлина и светлина, спокойно можете да ги извадите и на терасата. През зимата, обаче, е желателно да ги настаните на светло, но по-хладно място. Именно тази почивка през зимата позволява на кактуса да цъфне през пролетта.